Goel
10-07-2008 17:39:00
Тук искам да публикувам кратката история на един от най-бележитите български анархисти, отдал живота си в борбата срещу властта и капитала, за едно свободно безвластническо общество.
Васил Бончев Икономов е роден на 9 август 1898 г. в гр. Айтос. Баща му е пощенски служител, а майка му - учителка. Като дете живее в градовете Айтос, Стара Загора, Пазарджик и София. През 1915 г. завършва Втора мъжка гимназия в София с отличен успех. Участва в Първата световна война отначало като школник, след това и като офицер. На фронта си спечелва известност като много добър стрелец.
След края на войната се записва да следва в Юридическия факултет на Софийския университет.
Преломен момент в живота му е запознанството с Михаил Герджиков през 1919 г. и присъединяването му към анархистическото движение. През 1919 г. е основана Федерацията на анархистите - комунисти в България (ФАКБ), а Михаил Герджиков е главен редактор на органа и в-к "Пробуда".
От тук до края на живота си Икономов се проявява като един от най-активните и опасни за властта анархисти. Привърженик е на нелегалните преки действия и революционния терор. Акциите и престрелките, в които е участник, са неизброими. Активен е в организацията по снабдяване на легалните и нелегални групи с оръжие и финансови средства, участва и в пропагандната дейност.
На 21 май 1921 г. в София с два куршума е застрелян Александър Греков. Най-вероятният извършител на покушението е Васил Икономов. Греков е един от лидерите на фашистката организация "Народен сговор", главен редактор на в-к "Слово" и директор на Сдружението на тютюневите експерти. Убийството му е заради това, че се противопоставя на исканията на стачкуващите кюстендилски тютюноработници. Заради същата стачка, но на 8 юли 1922 г, е убит Пано Чуклев. Той е бивш градоначалник на София и поддиректор на тютюневата фирма "Ориент табако". Атентатът срещу него е заради наглото му държане и обиди спрямо кюстендилските стачници.
През същата 1922 г. като акт на отмъщение, нелегалните анархисти в София застрелват и главния надзирател на Централния софийски затвор.
В периода 1920 - 22 г, Васил Икономов е съпричастен към издаването на в-к "Анархист". Вестникът е орган на ФАКБ, печатан е и разпространяван нелегално. Редакцията е в София, главен редактор е Георги Жечев, а свои статии публикуват Георги Шейтанов и други известни анархисти. По настояване на Васил Икономов във вестника се дава гласност и поема отговорност за извършените срещу властта акции.
След преврата на 9 юни 1923г.,укриващият се в околностите на село Славовица Александър Стамболийски, изпраща човек при Михаил Герджиков в Пловдив, с молба да го свърже с Васил Икономов. Желанието на Стамболийски е с помощта на Икономов и нелегалните анархисти да бъде преведен през Стара планина до Югославия. Въпреки, че земеделското правителство приема насочения срещу анархистите "Закон за изтребление на разбойниците", а на 26 март същата година в Ямбол за една вечер са убити 23-ма анархисти, Михаил Герджиков откликва на молбата и прави опит да спаси сваления министър-председател от фашизираните военни. Свързва се с Икономов, но планът не успява, защото събитията се развиват много бързо и Стамболийски е ликвидиран от група военни и македонстващи, ръководени от капитан Харлаков.
През септември 1923 г. Васил Икономов участва в подготовката на Септемврийското въстание в района на Копривщица, но тя не въстава.
В периода след деветоюнския преврат, комунистическата партия приема тактиката на Единен фронт със земеделците и другите леви сили в страната. Мнозинството от анархистите, обаче, отхвърля Единния фронт, защото смята, че такъв фронт трябва да се изгражда по места, в процеса на действията, а не да е резултат на пазарлъци и договорки на "централно" ниво. Анархистите са и против борбата да се води под лозунга за "Работническо-селско правителство", но въпреки това подкрепят Септемврийското въстание и дават жертви в него.
Сред най-последователните противници на Единния фронт е Васил Икономов. Това довежда до конфликт между него и Георги Шейтанов, който е един от малцината единнофронтовци в анархистическото движение.
В началото на 1924 г. група нелегални, между които и Васил Икономов, устройва засада на пътя между Стрелча и Панагюрище на стрелчанския богаташ Александър Гуджев. Гуджев е ликвидиран, а телохранителят му е ранен.
До края на 1924 г. Икономов заедно с други анархисти (Мишо Цицелков) действа като нелегален главно в Средногорието.
В началото на 1925 г. към Икономов се присъединяват братя Тумангелови, Васил Попов - Героя и др. и през месец март е сформирана Копривщенската анархо-комунистическа чета. Като всички анархистически чети, тя няма ръководство, но в сраженията е водена от Васил Икономов или Нешо Тумангелов.
На 14 април 1925 г. четници от Копривщенската чета (Васил Икономов, Васил Попов - Героя, Нешо Тумангелов, Антон Ганчев и Нешо Мандулов) нападат колата, с която пътува цар Борис III в прохода Арабаконак. При атаката, от колата на царя първи откриват огън, четниците отвръщат на стрелбата, Васил Икономов хвърля две бомби и автомобилът се удря в стълб. Двама от спътниците на царя са убити при престрелката, а самият той успява да избяга. Атентатът е в резултат на случайна среща на четниците с царския автомобил, не е предварително подготвен и това е причината Борис III да се измъкне невредим.
Нападението в Арабаконак предизвиква буря от възмущение сред представителите на управляващата класа и пресата. На другия ден министър-председателят Александър Цанков, министри, военни, политически лидери и "редови" поданици дефилират пред двореца, за да поздравят царя за "избавлението" му. В кореспонденция на английския вестник "Таймс" от София, на 15 април четем: "Неописуеми сцени на ентусиазъм се виждаха в София тази сутрин, когато бе отслужен благодарствен молебен в храма Св. Александър Невски от благодарност за спасяването на царя."
След атентата в катедралата Света Неделя на 16 април 1925 г. властта започва жестоки репресии и масови убийства срещу всички свои политически противници: анархисти, комунисти, земеделци и др. При тази обстановка нелегалните групи и четите не само, че не спират дейността си, но продължават на много места в страната да нанасят тежки удари на развилнялата се фашистка власт.
През месец май копривщенската чета провежда няколко успешни акции, като най-значителната е нападението срещу военен конвой на пътя между Стрелча и Копривщица, при което войниците са разпръснати, а в ръцете на четниците остава целият товар от храни, който им е жизнено необходим. В средата на месец юни Васил Икономов и още няколко души от четата (Велко Иванов, Нешо Мандулов и др.) се отделят, за да съберат финансови средства. На 19 юни групата решава да нападне бързия влак София - Пловдив. През нощта срещу 20 юни в района на село Белица (Пирдопско), най-вероятно след предателство, агенти на Обществена безопасност изненадват четниците и успяват да убият Васил Икономов. В него те намират бинокъла на Борис III и така разбират, че са ликвидирали един от атентаторите срещу царя. Погребват Икономов в гробището на село Белица.
Няколко дни по-късно, разбирайки, че един от нападателите му е убит, "величеството" заявява, че иска да види този, който е вдигнал ръка срещу особата му. По заповед на Кобурга тялото на Икономов е изровено и фотографирано, а след това полицаите го погребват на около 50 метра от гробището, на място, където не минават хора.
Днес на гроба на Васил Икономов има паметник и след 10 ноември 1989 г, всяка година анархисти от цяла България посещават село Белица, за да почетат един легендарен анархист и да покажат на разноцветната сбирщина от непоринат политически боклук, че нашето движение е неунищожимо и БОРБАТА ЗАПОЧВА ОТНОВО!
Васил Бончев Икономов е роден на 9 август 1898 г. в гр. Айтос. Баща му е пощенски служител, а майка му - учителка. Като дете живее в градовете Айтос, Стара Загора, Пазарджик и София. През 1915 г. завършва Втора мъжка гимназия в София с отличен успех. Участва в Първата световна война отначало като школник, след това и като офицер. На фронта си спечелва известност като много добър стрелец.
След края на войната се записва да следва в Юридическия факултет на Софийския университет.
Преломен момент в живота му е запознанството с Михаил Герджиков през 1919 г. и присъединяването му към анархистическото движение. През 1919 г. е основана Федерацията на анархистите - комунисти в България (ФАКБ), а Михаил Герджиков е главен редактор на органа и в-к "Пробуда".
От тук до края на живота си Икономов се проявява като един от най-активните и опасни за властта анархисти. Привърженик е на нелегалните преки действия и революционния терор. Акциите и престрелките, в които е участник, са неизброими. Активен е в организацията по снабдяване на легалните и нелегални групи с оръжие и финансови средства, участва и в пропагандната дейност.
На 21 май 1921 г. в София с два куршума е застрелян Александър Греков. Най-вероятният извършител на покушението е Васил Икономов. Греков е един от лидерите на фашистката организация "Народен сговор", главен редактор на в-к "Слово" и директор на Сдружението на тютюневите експерти. Убийството му е заради това, че се противопоставя на исканията на стачкуващите кюстендилски тютюноработници. Заради същата стачка, но на 8 юли 1922 г, е убит Пано Чуклев. Той е бивш градоначалник на София и поддиректор на тютюневата фирма "Ориент табако". Атентатът срещу него е заради наглото му държане и обиди спрямо кюстендилските стачници.
През същата 1922 г. като акт на отмъщение, нелегалните анархисти в София застрелват и главния надзирател на Централния софийски затвор.
В периода 1920 - 22 г, Васил Икономов е съпричастен към издаването на в-к "Анархист". Вестникът е орган на ФАКБ, печатан е и разпространяван нелегално. Редакцията е в София, главен редактор е Георги Жечев, а свои статии публикуват Георги Шейтанов и други известни анархисти. По настояване на Васил Икономов във вестника се дава гласност и поема отговорност за извършените срещу властта акции.
След преврата на 9 юни 1923г.,укриващият се в околностите на село Славовица Александър Стамболийски, изпраща човек при Михаил Герджиков в Пловдив, с молба да го свърже с Васил Икономов. Желанието на Стамболийски е с помощта на Икономов и нелегалните анархисти да бъде преведен през Стара планина до Югославия. Въпреки, че земеделското правителство приема насочения срещу анархистите "Закон за изтребление на разбойниците", а на 26 март същата година в Ямбол за една вечер са убити 23-ма анархисти, Михаил Герджиков откликва на молбата и прави опит да спаси сваления министър-председател от фашизираните военни. Свързва се с Икономов, но планът не успява, защото събитията се развиват много бързо и Стамболийски е ликвидиран от група военни и македонстващи, ръководени от капитан Харлаков.
През септември 1923 г. Васил Икономов участва в подготовката на Септемврийското въстание в района на Копривщица, но тя не въстава.
В периода след деветоюнския преврат, комунистическата партия приема тактиката на Единен фронт със земеделците и другите леви сили в страната. Мнозинството от анархистите, обаче, отхвърля Единния фронт, защото смята, че такъв фронт трябва да се изгражда по места, в процеса на действията, а не да е резултат на пазарлъци и договорки на "централно" ниво. Анархистите са и против борбата да се води под лозунга за "Работническо-селско правителство", но въпреки това подкрепят Септемврийското въстание и дават жертви в него.
Сред най-последователните противници на Единния фронт е Васил Икономов. Това довежда до конфликт между него и Георги Шейтанов, който е един от малцината единнофронтовци в анархистическото движение.
В началото на 1924 г. група нелегални, между които и Васил Икономов, устройва засада на пътя между Стрелча и Панагюрище на стрелчанския богаташ Александър Гуджев. Гуджев е ликвидиран, а телохранителят му е ранен.
До края на 1924 г. Икономов заедно с други анархисти (Мишо Цицелков) действа като нелегален главно в Средногорието.
В началото на 1925 г. към Икономов се присъединяват братя Тумангелови, Васил Попов - Героя и др. и през месец март е сформирана Копривщенската анархо-комунистическа чета. Като всички анархистически чети, тя няма ръководство, но в сраженията е водена от Васил Икономов или Нешо Тумангелов.
На 14 април 1925 г. четници от Копривщенската чета (Васил Икономов, Васил Попов - Героя, Нешо Тумангелов, Антон Ганчев и Нешо Мандулов) нападат колата, с която пътува цар Борис III в прохода Арабаконак. При атаката, от колата на царя първи откриват огън, четниците отвръщат на стрелбата, Васил Икономов хвърля две бомби и автомобилът се удря в стълб. Двама от спътниците на царя са убити при престрелката, а самият той успява да избяга. Атентатът е в резултат на случайна среща на четниците с царския автомобил, не е предварително подготвен и това е причината Борис III да се измъкне невредим.
Нападението в Арабаконак предизвиква буря от възмущение сред представителите на управляващата класа и пресата. На другия ден министър-председателят Александър Цанков, министри, военни, политически лидери и "редови" поданици дефилират пред двореца, за да поздравят царя за "избавлението" му. В кореспонденция на английския вестник "Таймс" от София, на 15 април четем: "Неописуеми сцени на ентусиазъм се виждаха в София тази сутрин, когато бе отслужен благодарствен молебен в храма Св. Александър Невски от благодарност за спасяването на царя."
След атентата в катедралата Света Неделя на 16 април 1925 г. властта започва жестоки репресии и масови убийства срещу всички свои политически противници: анархисти, комунисти, земеделци и др. При тази обстановка нелегалните групи и четите не само, че не спират дейността си, но продължават на много места в страната да нанасят тежки удари на развилнялата се фашистка власт.
През месец май копривщенската чета провежда няколко успешни акции, като най-значителната е нападението срещу военен конвой на пътя между Стрелча и Копривщица, при което войниците са разпръснати, а в ръцете на четниците остава целият товар от храни, който им е жизнено необходим. В средата на месец юни Васил Икономов и още няколко души от четата (Велко Иванов, Нешо Мандулов и др.) се отделят, за да съберат финансови средства. На 19 юни групата решава да нападне бързия влак София - Пловдив. През нощта срещу 20 юни в района на село Белица (Пирдопско), най-вероятно след предателство, агенти на Обществена безопасност изненадват четниците и успяват да убият Васил Икономов. В него те намират бинокъла на Борис III и така разбират, че са ликвидирали един от атентаторите срещу царя. Погребват Икономов в гробището на село Белица.
Няколко дни по-късно, разбирайки, че един от нападателите му е убит, "величеството" заявява, че иска да види този, който е вдигнал ръка срещу особата му. По заповед на Кобурга тялото на Икономов е изровено и фотографирано, а след това полицаите го погребват на около 50 метра от гробището, на място, където не минават хора.
Днес на гроба на Васил Икономов има паметник и след 10 ноември 1989 г, всяка година анархисти от цяла България посещават село Белица, за да почетат един легендарен анархист и да покажат на разноцветната сбирщина от непоринат политически боклук, че нашето движение е неунищожимо и БОРБАТА ЗАПОЧВА ОТНОВО!
